Пробив във все-насоченото динамично излъчване
Амбициозният стремеж на Китай към космическа{0}}базирана слънчева енергия (SBSP) постигна историческо събитие чрез своя водещ „Проект Zhuri“ (Проект Преследване на слънцето). Ръководен от Дуан Баоян, академик на Китайската инженерна академия и професор в университета Сидиан, изследователският екип успешно демонстрира безжично предаване на енергия на ниво от сто-метра-киловат-. Това постижение наскоро беше оценено от експертна група в Центъра за трансфер на технологии в Шанси и официално оценено като „международно водещо“ по отношение на цялостните си технически възможности.
Най-критичният скок в този крайъгълен камък е преходът от „едно-към-едно“ фиксирано предаване,-постигнато от екипа през 2022 г.-към „едно-към-много, динамични цели“ микровълнов безжичен пренос на енергия. Вместо да се заключва към един стационарен приемник, новоразработената система функционира като интелигентна, адаптивна „космическа станция за зареждане“. Той е в състояние да проследява и едновременно да захранва множество движещи се цели, като сателити, работещи в различни орбити, или безпилотни летателни апарати (UAV) по време на полет.
Строга наземна проверка и твърди данни
Пробивът беше стриктно тестван и потвърден с помощта на 75-метрова експериментална кула в кампуса на университета Xidian, давайки забележителни емпирични резултати. На разстояние от приблизително 100 метра наземната система за проверка успешно предостави изходна мощност от 1180 вата.
Във вторична фаза на динамично тестване системата успешно проследи и захрани движещ се UAV, летящ със скорост от 30 километра в час на разстояние от 30 метра. Дронът поддържа стабилна получена мощност от 143 вата през целия полет. Тези показатели потвърждават, че системата притежава структурната прецизност и отзивчивостта на софтуера, необходими за управление на безжична енергия с висока-мощност при не-статични условия.
Архитектурни иновации за орбитално разполагане
За да подготви тази технология за суровите реалности на 36 000-километрова геостационарна орбита, инженерният екип въведе радикални промени в дизайна, съсредоточавайки се силно върху намаляването на теглото и системната интеграция. Антените бяха силно миниатюризирани и олекотени, за да отговарят на строгите ограничения за полезен товар при изстрелване на ракети.
Тази разпределена архитектура позволява на множество по-малки сателитни единици да летят във формация и да работят съвместно. Това драстично увеличава експлоатационния живот и надеждността на бъдещите орбитални електроцентрали, намалява-рисковете от разряд на високо напрежение и полага солидна основа за устойчива, взаимосвързана космическа енергийна мрежа.