Заглавие на модула
Добавянето на система за съхранение на енергия от батерии (BESS) към съществуваща-свързана с мрежа фотоволтаична (PV) настройка е стратегически ход за оптимизиране на енергийните разходи. Въпреки това, подДоговор за управление на енергията (EMC)модел-при който PV инвеститор продава енергия на фабрика на намалена цена-възникват усложнения по отношение на разпределението на приходите. Основното предизвикателство се крие в това да се гарантира, че въвеждането на хранилище не канибализира съществуващите фотоволтаични ползи, като същевременно максимизира възвръщаемостта на новото съхранение.

Въздействието на разреждането на BESS върху нивата на потребление на PV
Едно от най-належащите опасения за PV инвеститорите е дали съхранението ще намали прякото потребление на слънчева енергия от фабриката. Съгласно типичните условия на EMC, инвеститорът печели, когато фабриката консумира фотоволтаична енергия, вместо да я подава обратно към мрежата. Въпреки това, по време на високи-тарифни периоди, когато BESS изпразва за бръснене пикове, нетното търсене на фабриката от системата „зад--метъра“ намалява.
Ако мощността на разреждане на BESS плюс фотоволтаичната мощност надвишава моментното натоварване на фабриката, излишната слънчева енергия може да бъде върната обратно в мрежата при по-ниска захранваща-тарифа. В системи, оборудвани сустройства против -обратен поток (нулев-експорт)., този сценарий води до „ограничаване“, при което производството на слънчева енергия е изкуствено ограничено. За да балансира тези връщания, контролната логика трябва да даде приоритет на PV консумацията, като гарантира, че BESS се разрежда само достатъчно, за да покрие оставащия товар, след като цялата налична слънчева енергия е била използвана.
Разграничаване между слънчево и мрежово зареждане
Определянето на „зеления“ атрибут на съхранената енергия е от решаващо значение за фактурирането и отчитането на въглеродните емисии. При AC-свързано модернизиране BESS и PV системата споделят една и съща фабрична шина. Когато BESS се зарежда по време на периоди с ниска-тарифа, е физически трудно да се различи дали електроните произхождат от слънчевите панели или от електрическата мрежа. Тази двусмисленост често води до спорове между собственика на фабриката и фотоволтаичния инвеститор относно това кой „притежава“ съхранената енергия.
Текущата индустриална практика разчита на данни от множество точки на измерване (PV инвертор, BESS PCS и основният електромер), за да изпълниалгебрично помирение. Например, ако зарядната мощност е по-малка от едновременния фотоволтаичен излишък, тя логично се кредитира като „слънчево-заредено“. Въпреки това, тъй като това е изчислено, а не директно физическо измерване, често му липсва прозрачността, необходима за правен или финансов консенсус. Внедряването на високо{4}}честотни, синхронизирани интелигентни измервателни уреди е най-ефективният начин да спечелите доверието на заинтересованите страни в тези изчисления.

